четвъртък, 4 февруари 2010 г.

"De facto"

СЛОВО ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА

Уважаеми дами и господа,
За разлика от вас аз не съм познавал личността Пано Николов. Днес за първи път се запознах с неговата живопис и това, което виждам ме кара да мисля, че наистина този известен, за съжаление само във Видин публицист, общественик и художник е явление за вашия град. Струва ми се, че имаме една личност с универсални интереси и същевременно напълно независима. Той не е бил член на творчески организации и е имал статут на художник любител. И същевременно показаното, което обхваща период от около 3-4 десетилетия като живопис свидетелства за умение, артистизъм и тънко култивирано чувство, които далеч не са любителски и мисля са уверено над средното ниво. Нещо повече, и искам да изразя искреното си учудване, в най добрия смисъл, от много богата визуална култура на художника. Той е познавал цялото изкуство на ХХ век не само като визуален материал, а като разбиране, като същина, анализ и потенциал за интерпретация. Има картини, които сигнализират за българската живопис на 60- те години (в частност Лика Янко) и след това виждаме една разгърната палитра от “включвания” – артистично разиграни цитати, започвайки от фовизма, експресионизма, сюрреализма – та чак до арт брют, до 60-те години, френския нов реализъм, живопис с интегрирана предметност. Не става дума за кражби или еклектика, напротив, налице е живо, интелигентно и обиграно владеене на целия този материал. Лека радостна четка и игра с откритията на модернизма. Той очевидно не е гледал на картините си като на някаква свръх-задача, да показва платната на изложби, се представят пред журита. Той просто е човек, който е работил със себе си и неговия забележителен напредък се дължи на голяма любознателност и мисля тънка, интелигентна и артистична натура. И разбира се на вътрешна необходимост за изразяване.
Така живописта на Пано Николов е вдъхновяващ пример за вътрешно развитие, за постигане на неслучаен резултат. Зачетох се в публицистичните му изяви – ами срещаме се с един политически остър ум, с култура, с култивирано аналитично перо, актуална позиция към реалността и автентично дясно гражданско мислене. И в същото време – художник, майстор на модерно живописното, тук например има няколко забележителни пейзажи, които биха стояли добре и в най-престижни галерии. Тези неща не са случайни и мисля са задължително свързани. Имаме интегрална и автентична личност, независим човек, независим гражданин, който е превърнал негативите на ситуацията във фактор за индивидуално израстване от една маргинална позиция до ярко артистично присъствие, което очевидно Видин признава и почита. Маргиналът издигнал се до автентичен артист и ярък гражданин – това мисля е един много силен пример достоен за вековната история на Видин и неговата култура. Уверен съм, че при целия дълъг списък от художници, с които Видин се гордее, Пано Николов с неговата широкопола шапка е ярка индивидуалност и знак за своето време. Неговата живопис, убеден съм, остава като свидетелство, че както казваше Далчев, талантът е преди всичко свойство на характера.

Руен Руенов, художествен критик

Моменти от откриването на изложбата на Пано Николов, организирана по инициатива на ХГ „Никола Петров” , съвместно с Адвокатската колегия и вестник “Видин”.
Емоционално слово пред гостите произнесе видния видински адвокат и общественик Цецо Иванов - близък приятел и колега на автора.


От ляво на дясно: Богдан Александров, Цецо Иванов, Руен Руенов



На 04.02 се проведе семинар на тема „Възгледи, стилове и личности в живописта на ХХ век извън представата за „майсторство”, с лектор Руен Руенов.
Снимките, които публикуваме са от сутрешната сесия, в която присъстват ученици от СОУ ”Цар Симеон Велики”, с преподавател Стефан Георгиев.


Руен Руенов изнася лекция пред младежи от видинска гимназия.